Рисуване 2/4 - Цветна основа
- Композиция
- Цветна основа
- Рисуване без детайли
- Добавяне на детайли във фокусните точки
Цветната основа, позната още като “underpainting”, има две основни функции:
- да определи светлосенките в самото начало, като променяме тона към по-тъмно или по-светло
- да хармонизира или контрастира с всички следващи слоеве. Цветната основа ще направи цветовете по-съвместими един с друг и ще ги "накара" да следват избраното настроение на картината.
Ако пропуснем тази стъпка е възможно картината ни да изглежда като рисувана с офисни маркери, а бялото платно да прозира на места. При пейзажните рисунки цветната основа се нанася без много да се концентрираме към детайлите и трябва да изсъхне напълно преди да нанасяме следващите слоеве.
И за двете примерни картини съм използвал маслени бои. Въпреки че маслените бои имат перфектната консистенция за пейзажни картини, употребата им вкъщи не винаги е възможна, когато започнат да съхнат след 2-я ден и да изпускат характерна тежка миризма на старо масло. Това е и причината навсякъде в текста да правя отклонения какво бихме правили ако използваме акрилни бои. Понякога цветната основа ми е с акрилна боя, а следващите слоеве с маслена. Така става по-бързо понеже няма нужда да чакаме да изсъхне, но понякога маслото от следващите слоеве потъва в акрила, а от там и в грунда. Това се случва ако сме използвали твърде матови акрилни бои, а следващите ни слоеве са твърде тънки - картината губи характерния си блясък на маслена боя.
За избор на цветната основа имаме няколко варианта:
1. Лесен (едноцветна) - за реалистични картини може би най-подходяща е сурова умбра (raw umber) или цвят сепия, но можем да изберем и друг основен цвят, ако искаме да експериментираме.
2. Средно сложен с няколко хармонични цвята - искаме да получим интересна картина, но гледаме от снимка/пейзаж с не толкова привлекателни цветове. За целта можем да изменим леко цветовата гама като използваме хармонични (допълващи се) цветове - това са всички съседни на цветното колело. Например жълта охра е хармоничен цвят за рисуване на зелена растителност. Зелена основа за зелена растителност би било лош избор, понеже ще направи сцената еднообразна. В моят пример съм се опитал да направя хармонична основа, като използвам жълта охра и бяло за по-светлите места и “лилаво” за по-тъмните, но смесих неправилно лилавия цвят и получих синкав нюанс.
Грешка с цветовете в основата не винаги е голям проблем, понеже най-важното е сенките да са достатъчно тъмни. Ако нещо трябва да стане по-светло правилния подход е да направим съседните области по-тъмни и то веднага ще изпъкне. Опитите да изсветляваме дадена област, като добавяме още бял цвят, често не дават очакван резултат.
3. Сложен с контрастни цветове - отново имаме снимка с несполучливи цветове, но в нея поне присъстват интересни композиционни елементи. Не търсим реализъм, а по-скоро въздействие. За целта използваме противоположни цветове, които се намират един срещу друг на цветното колело. Важно е контрастният цвят да остане непокрит на места в следващите слоеве. За целта боите трябва да са по-гъсти. Например пейзаж с преобладаващи зелено и синьо може да бъде пресъздаден доста интересно с оранжева или розова цветна основа. Възможно е синьо-зелен гущер върху ръждясал пожарогасител, захвърлен до морския бряг, да изглежда много по-красиво от най-красивия водопад на света. Това се дължи на простата причина, че синьо-зелено и червено-кафяво (ръжда) играят добре заедно като контрастни цветове.
Във втората рисунка съм използвал два нюанса на червеното за контрастни цветове на почти всичко в сцената. Червеното в средата доста лилавее, а морето и небето са представени с жълта охра.
