Рисуване на анатомия - свободно гмуркане

Изглежда, че този пост няма да научи никой на анатомия и точно в това се крие неговата сила - ще ми помогне да не правя безумни грешки, когато си го прочета година по-късно, когато съм забравил всичко това. А човек винаги може да се учи от грешките на другите :)

От време на време ми се дорисува нещо по-сложно от спокойни пейзажи, в които "няма какво да се сгреши", и така се започна. Намирам за доста интересна подводната фотография и реших да нарисувам нещо в този дух, но без да използвам референтна снимка. Така задачата става трудна, но накрая резултатът отразява идеите на рисуващия, а не професионалното око на фотографа ... 

Стъпка 1 - трябваше да постигна ниво на рисунката с молив, което да ми харесва, а не такова, което да довърша после с боите. Открил съм, че второто не работи добре - картината става по-зле от скицата и търся къде да я скрия.

 

 

 

 

1.1. Обикновено достигането на определена анатомична скица при мен се случва в следния кръговрат:

- хаотични движения с молив за наподобяване на основните части на тялото

- чудене

- натискане и мазане с молива

- чудене

- гледане в интернет, гледане на себе си в огледалото (лимитирано за общовалидните форми, понеже съм мъж, а рисувам женска фигура ...)

- триене и пак мазане с молива

1.2. Финалната стъпка е когато листа не може да поеме повече графит, нито да се трие т.е. полиран и протъркан едновременно. За да продължа се сетих да залепя прозрачен лист оризова хартия като втори слой. Това ми позволи да добавя значителни корекции с молива като едновременно виждам предходния слой.

1.3. Сега остава да добавя водолазна маска, плавници и да реша типа на водолазния костюм. Разбира се нямам повече място на оризовия лист. Следва сканиране на части и принтиране на два отделни А4 листа, където добавих и тези елементи.

1.4. Пренасянето на скицата върху платното се случи като копирах общите контури чрез оризова хартия и после по-старомодния начин ги повторих с индигова хартия под листа. Това не пренася светлосенките, но не е и нужно.

Стъпка 2 - цветова основа

2.1. Имах предварителен план какво да има на заден фон и с предварително забъркани цветове маркирах общите форми и нюанси.

 

2.2. Далеч по-голямо внимание обърнах на фигурата, където практически нанесох всички светлосенки.

Стъпка 3 - Детайлизация. Реших да започна с водната повърхност.

 

3.1. И тук започнаха грешките. Първият вариант на подводната морска повърхност ми приличаше на облачно небе и реших да го направя изцяло наново (след като изсъхна).

3.2. Пропуснаx да заснема доста междинни фази до следващата снимка, но най-важното е нещо друго. Още от стъпка 2 имах изградени по-детайлни светлосенки за водолазния костюм, телесните цветове и водната повърхност. Исках задължително да  използвам изградените нюанси от основата, вместо да ги скрия без да искам като нанасям същинските цветове. Телесните цветове трябваше да изглеждат реалистично като за под вода т.е. да синеят. За целта синята основа трябва да прозира отдолу. Това означава рисуване само с полупрозрачни или прозрачни пигменти в боите. Ако използвах цветове маркирани като непрозрачни ( запълнено квадратче) щях да загазя.

В случая единственото полупрозрачно бяло, което можех да използвам при смесване е цинково бяло от полу- и професионалните серии акрилни бои, понеже другите просто нямат маркировка или не предлагат такъв вариант. 

Това не важеше за пясъка, камъните и синьото, долу в дълбоката вода. За тях продължих да използвам непрозрачните цветове, които бях забъркал предварително с титаниево бяло.

Стъпка 4 - последни детайли. Добавих отражение в маската, оцветих фенера, подписах се и направих най-великата възможна глупост. Лакирането е процес, при който картината понякога изглежда много по-добре, но само ако е нощен пейзаж. Реших, че мога да лакирам със добавка прозрачен сгъстител за акрилни бои за да нямам толкова силен гланцов ефект. След два слоя с добавката реших, че не ми харесва и използвах водоразтворим лак за допълнителен гланц, но без да тествам предварително какво ще се случи. Водоразтворимия лак реагира със сгъстителя и се получи напукващ ефект - острови от лак започнаха да плуват в разтворилия се под него сгъстител. За щастие боята беше непокътната - не реагира химически.

Това беше много критична ситуация и имаше нужда от радикални решения като да отида в банята и да насоча душа срещу картината.

Минуси:

• Твърде топлата вода в началото успя да направи боята на пясъка по-мека и тя започна да се мачка от водната струя. Видях навреме, когато най-долния слой се отдели от фабричния грунд на платното, точно под плавниците.
• Влагата усука леко дървената подрамка впоследствие

Плюсове:

• Водата разтвори още повече нещата и успях с тънка шпатула за рисуване да разкарам полузасъхналите парчета лак
• Неуспешен експеримент за почистване с домакинска хартия добави ефекта на интересните бели точици върху морските камъни.
• Опитах се да поправя пясъка, което го направи още по-зле, но това ми помогна да видя, че светлосенките на пясъчните гребени са изначално сгрешени. 

Обръщане (invert) на цветовете на снимката ми показа как би трябвало да изглежда пясъка.

4.1. След финалния "ремонт на пясъка".